Там, в близките земи на запад,
където снегът блести до юли –
там, където мечтите не се цапат,
а идеалите тръгват с цървули.
В чужбина, дори и с нова риза,
не значи, че друг човек си вече,
там непознатите хора са близо,
а близките са толкова далече.
В мисълта родният край се обажда,
зове ароматът на черешата в двора,
където и да сме, изпитваме жажда
за родния край и любимите хора.