Десет пръстчета ме търсят,
две очички ме следят.
И искри навред се пръскат,
имам рожбица добра.
Две крачета смело шават
под юрганчето от пух.
И звезди оттук минават,
мойта рожбица дочух.
Като сто гугутки бели
гука сладката устичка.
Сто усмивки полетели!
Гукай, рожбице едничка!
Ти за мен си всичко вече,
ти си моя благодат!
И се рея надалече,
друг за мен е този свят!
© Хари Спасов All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
