23.12.2020 г., 0:03

Рожба

741 4 2

Десет пръстчета ме търсят,

две очички ме следят.

И искри навред се пръскат,

имам рожбица добра.

 

Две крачета смело шават

под юрганчето от пух.

И звезди оттук минават,

мойта рожбица дочух.

 

Като сто гугутки бели

гука сладката устичка.

Сто усмивки полетели!

Гукай, рожбице едничка!

 

Ти за мен си всичко вече,

ти си моя благодат!

И се рея надалече,

друг за мен е този свят!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Хари Спасов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...