Рокля на цветя
Имам рокля на цветя,
шита е с игли дъждовни,
чиито магнитни сетива
съм събирала години в стомна.
За обличане приготвена е тя,
обаче прала съм я скоро.
Заради сълзите на петна
и страха да се повтори.
Модна ли е вече, аз не знам,
и приляга ли на възрастта ми.
Но цветята, сякаш храм
са създали по вкуса ми.
Ароматен, силен, пресъздал
мечтите ми в течения съдбовни.
Изгревът в стеблата им е спрял,
иска да е чувствен в безвековност.
Имам рокля на цветя.
Шита, прана, необличана до днес.
Слънцето за мене ли изгря?
Ще я разходя с финес...
© Ниела Вон All rights reserved.
