Седя си кротко
пиша си роман
за двама влюбени.
Не става!
Някаква интрига
трябва да създам
който го чете
деня да оревава.
Ще вмъкна трети
фигурата става
триъгълник
с две хубави бедра.
Ревност? Сама се появява
и почва да кипи кръвта.
Кипи, но не до там
някой трябва да подгрява
в ъглите остри
чезнат две очи
подлият красавец
с бедрата заминава
изоставени са двама
пияни и в сълзи.
Юни, 2017
Варна, Гавраил
© Гавраил Йосифов All rights reserved.
Благодаря ти, че ме накара да се усмихна, Гавраил! 
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
