Романс за нощна Варна
РОМАНС ЗА НОЩНА ВАРНА
... вместо да върви на село, там да копа с пот на чело,
в Шишковата ми градинка наркоманът спинка.
Хищни нощни невестулки – дебнат градските патрулки,
джендър в рокля със дантела зъзне пред хотела.
Трима пийнали клошари псуват! – кой когото свари,
скочиха от две маршрутки седем проститутки.
В дискотеката отсреща чалга друсат пак! – зловеща,
ако аз бях там диджеят? – щях да оглушея.
Попът, светнал триста грама, духна свещите във храма
и с един бакшиш отпраши! – със парите наши.
Дъх на дим, на дзифт и сяра се поде от сточна гара,
тръгна си без мен експресът – мен не ме хареса.
Наркоманът се събуди – каза: – Всички тук сте луди!
този град – щом нема бело! – е ужасно село.
Аз отказвам да повярвам, Варна – ужас мой! – и карма,
сторвам ти на стих молебен! – вечно влюбен в тебе.
© Валери Станков All rights reserved.
