Jan 26, 2011, 9:45 PM

Романтика

845 0 0

                                                             "Няма нищо на земята,

                                                             свидно като родна стряха"

                                                                                         

                                                                                            Авторката

 

     Аз помня родната си къща с големия и шумен двор.

     Там често споменът ме връща -

     във моя детски кръгозор.

     И сякаш виждам двата бряста със щъркеловите гнезда.

     И мама - пъргава невяста -

     да носи менците с вода.

     С баща ми лете по нивята се трудеха до късен мрак.

     А сутрин впрягаха колата

     и тръгваха по тъмно пак...

     Как бяха трудни времената: война и немотия, глад...

     Каквото раждаше земята,

     почти го вземаха наряд.

     Помагахме и ний - децата: пластяхме, сбирахме сено.

     Пасяхме крави по мерата

     и спяхме в твърдото легло...

     А вечер, около софрата, подвивахме набързо крак.

     Но колко сладка бе чорбата

     и сухия и черен хляб!

     И пак оставаше ни време за весел смях и за игра...

     Несетно ставахме големи

     и пръснахме се по света!...

     Теб, свидно детство, помним още и гоним детските мечти!

     Сънуваме във лунни нощи

     безгрижните и светли дни!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Славка Любенова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...