Jan 10, 2007, 12:52 PM

Роза

  Poetry
983 0 2

Роза,Роза чудно цвете

израснало в прелестта.

Роза дива като любовта

с бодли опасни и спомени страстни.

 

Свежо пъстро цвете

с утринна роса,

две кървави сълзи

отронени от любовта от любовта.

 

Един човек откъсна те зная,

и не ще те видя пак,

но ти оставаш диря ,

дълбоко в моето сърце.

 

Не ще забравя твоята

прелест ,ни твоята

красота  ,ти си цвете

израснало в прелеста!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Костадин Иванов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...