Jun 26, 2006, 8:28 PM

Роза

  Poetry
862 0 0

Тази сутрин се събудих,
усетих аромат любим,
аромат изпълнен с толкова надежди
аромата с дъх на твоите коси!

Погледнах в ляво на леглото,
червено цвете в миг съзрях!
И си казах "Колко е красиво",
както е красив мигът във който те видях!

Ти беше там,аз помня
с червена роза във ръка,
нетърпеливо чакаше да дойде,
момичето на твоята мечта!

Ти беше нервен,също помня
поглеждаше през рамо всеки миг,
и питаше се аз къде съм,
къде са моите очи!

След миг обърна се,видя ме,
дойде при мен със поглед мил,
и за миг земята беше само наша,
сякаш ангел в нас се бе вселил!

Всичко беше толкова красиво,
любовта за миг дойде във нашите сърца,
усетих аромат вълшебен,
от цветето на любовта!

И днес споделям с тебе всичко,
със тебе съм щастлива,разбери!
И тази роза винаги ше бъде,
посредник между нашите души!

ОБИЧАМ ТЕ!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Катерина All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...