Jun 26, 2006, 8:28 PM

Роза

  Poetry
861 0 0

Тази сутрин се събудих,
усетих аромат любим,
аромат изпълнен с толкова надежди
аромата с дъх на твоите коси!

Погледнах в ляво на леглото,
червено цвете в миг съзрях!
И си казах "Колко е красиво",
както е красив мигът във който те видях!

Ти беше там,аз помня
с червена роза във ръка,
нетърпеливо чакаше да дойде,
момичето на твоята мечта!

Ти беше нервен,също помня
поглеждаше през рамо всеки миг,
и питаше се аз къде съм,
къде са моите очи!

След миг обърна се,видя ме,
дойде при мен със поглед мил,
и за миг земята беше само наша,
сякаш ангел в нас се бе вселил!

Всичко беше толкова красиво,
любовта за миг дойде във нашите сърца,
усетих аромат вълшебен,
от цветето на любовта!

И днес споделям с тебе всичко,
със тебе съм щастлива,разбери!
И тази роза винаги ше бъде,
посредник между нашите души!

ОБИЧАМ ТЕ!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Катерина All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...