Nov 29, 2014, 8:50 PM

Роза и жив плет

  Poetry
551 0 0

Хей ти, пораснало дете от спомен стар, далечен избуял;

Хей ти, изстрадал млад човек, с годините внезапно опустял;

Преплетох път със теб преди и кратка бе таз наша съдбина –

невинни, млади, живи и добри – мечтаехме за мънички неща.

 

Животът мил бе с нас, не знаехме коварната му същина,

тъй сладки бяха наш‘те дни – на младост крехка и на светлина.

Две малки семенца, засети заедно в земята пълна със живот,

два пътя слети във едно – кратка идилия на чиста, истинска любов.

 

Но писано не бе било в градината на Рая заедно да порастем;

Ти тръгна в своят свят сама, аз наблюдавах тихичко как ти растеш.

И ти порасна с диви цветове, превърна се във роза източна;

Далеч от теб долавям още ароматните ти листове –

те пълни са сега със млади цветове...

 

Хей ти здравей, понякога за тебе мисля във съня;

И топли чувства галят спомена за теб,

припомнят за отминалата топлина.

Сега у теб цъфти цветът на пролетта и ще дари ти божия благословия –

вземи я и живей красиво, живот изпълнен с обич  и с магична орисия.

 

И знай, че има там отвъд един приятел запустял;

И той те помни: понякога щастлив, понякога със тебе олинял;

...И сеща се за розата живяла там – до тоз стар жив плет, останал вечно сам...

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....