Розова градина
Държах в ръцете си една червена роза
и мислех си: "Това е красота!".
Червена, носеща любов, засмяна,
но подир - увяхваща със свойта суета.
Прибрах я до сърцето и си казах:
"Илюзия е днес света."
Откъснах роза жълта и потръпнах,
погалена от пареща вълна.
Листата жълти бяха,
като разпаления пламък на свещта.
Но пламъкът порастна, силен огън стана
горящ дълбоко във човешките сърца.
Тогаз откъснах роза бяла
и усетих празнота.
Напомняше ми думата "раздяла" -
също тъй безцветна, носеща тъга.
А розовата роза, тъй невинна,
в миг ми заприлича на дете.
Играеше си, даже ми намигна,
но и тя изстина в моите ръце.
И тогава аз събрах цветята,
погинали заради мойта самота.
Получих роза черна, прецъфтяла,
каквато бе и моята душа...
и мислех си: "Това е красота!".
Червена, носеща любов, засмяна,
но подир - увяхваща със свойта суета.
Прибрах я до сърцето и си казах:
"Илюзия е днес света."
Откъснах роза жълта и потръпнах,
погалена от пареща вълна.
Листата жълти бяха,
като разпаления пламък на свещта.
Но пламъкът порастна, силен огън стана
горящ дълбоко във човешките сърца.
Тогаз откъснах роза бяла
и усетих празнота.
Напомняше ми думата "раздяла" -
също тъй безцветна, носеща тъга.
А розовата роза, тъй невинна,
в миг ми заприлича на дете.
Играеше си, даже ми намигна,
но и тя изстина в моите ръце.
И тогава аз събрах цветята,
погинали заради мойта самота.
Получих роза черна, прецъфтяла,
каквато бе и моята душа...
© Христина Петрова All rights reserved.
