Руни
Руни
Кога ли някой ме е искал.
Случайност ли е любовта?
Все още слънцето е ниско,
но плаче вече песента.
Усмихвайки ѝ се, животът
я хвана скришно за ръце,
разбърка леко всички ноти,
намери нова ясна цел.
В очите ми улавя думи
и дебне всеки ценен миг.
Животът е жестока руна,
когато няма твоя лик.
Кога ли някой ме е искал.
Случайност ли е любовта?
Въпрос безумно, твърде близко -
и все наивно е летял.
По пътя срещам много хора.
Но винаги един е цар
на най-красивия ми нежен сън
и най-ужасния кошмар.
И няма как да има втори
(дори и клонингът е друг човек).
Дори и любовта на всички хора,
не би могла да замени човек.
Поисках и с наивен писък
въпросът странен прекоси света.
Дори случайно да ме иска,
двамина има в любовта...
© Йоана All rights reserved.
