Русалка
Върху соления пясък пристъпил,
стоиш – замислен, безвкусен и сам.
В цигарата май че си скътал
последния си неизгаснал плам.
Търсиш някой с очи – не и морето –
то ще дойде и без да го чакаш.
Идва, споделяш му нещо и ето –
тъжно, безсилно, морето проплаква.
Назаем му искаш, русалка
с бисерен поглед и коси до земята.
Оглеждаш ги всички, но, жалко –
и те са безвкусни далеч от водата.
Обръщаш се – пак сив и още по-сам.
В далечината отчаян се взираш.
Усмихнат, откриваш, че именно там,
на сушата, Тя се намира.
Ето пак онзи плам – надежда малка.
А цигарата отдавна изгасна…
Идва твоята земна русалка –
Усмихната, реална, прекрасна!
© Теодора Пенева All rights reserved.
!!!Браво от мен-6
