Jul 25, 2025, 7:05 PM

Русалка

  Poetry
396 8 10

 

Русалка съм. С коси от водорасли,
домът ми – волна къща от море
и чувствам се свободна и пораснала.
За мене казват – тя не ще умре.

 

Краката ми напомнят, че морето
предопределя мойте съдбини.
С опашката на риба предпочете
да плувам в необятни дълбини.

 

Обичам много гъвкавия вятър.
Дъждът е странен, уж е от вода!
От висините облаци премята
и носи неизвестна свобода.

 

Събирам си съкровища и тайни –
красиви, странни живи същества –
така прекрасни, от вълни изваяни
невиждани за хорски сетива.

 

Забавни са ми хората, които
по пясъка с краката си вървят,
емоциите искам да изпитам,
да бъда с тях в житейския им път.

 

Да им покажа тайните в морето,
да им разкрия приказни места,
богатство, от очите им отнето,
да блесне с нереална красота.

 

Русалка съм. С коси от водорасли,
домът ми – волна къща от вода.
Разходката ви с мен не е опасна –
ще породи в живота ви следа.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Антоанета Иванова All rights reserved.

The work is a contestant:

3 place

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...