Русалкова нежност
Русалкова нежност бъди ми,
когато в придънни води
очите ми губят, незрими,
лъчите от нощни звезди.
Когато сърцето се свива
от зли страхове и тъми -
доплувай, небесно красива,
и моята скръб отнеми.
Докосвай ме с поглед от бисер.
Целувай ме с устни-корал.
Преди да извикам "Върни се!" -
в лика ти да бъда изтлял.
Бъди ми за изгрева пояс
и глътчица дъх призори.
Да знам, че си толкова моя,
щом зов като миг те твори.
Щом чудна владееш вълните
и плуваш от дъно до бряг -
напомняй се нощна, за дните
на твоя потънал добряк...
Ясен Ведрин
(Сбъдната Вселена)
© Ясен Ведрин All rights reserved.
