Ръцете ми са корени...
Крилете ми
превърна в корени.
Пристегна чувствата
със здрави мисли.
Мечтите,
ветрено отронени,
заключих в думи,
още ненаписани.
Послушна бях.
В съня си -
непокорна.
Рисувах си
усмивки от сълзи.
Преструвах се
на силна.
Исках да съм
горда.
Забивах нокти
в дланите.
Тъгата
да мълчи.
И днес
съм същата.
До истинност
ранима.
С ограбено
сред писъци небе.
Треперят пръстите.
В душата ми е зима.
На юг
не мога да политна.
Ръцете корени са,
не - криле.
03.05.2008 г.
© Гергана Шутева All rights reserved.