Ръката си дай

Хвани ме тихо и силно,
стъпвай щастлива до мен,
и нека танцуваме стилно
през животът в новия ден!

И нека усмихната, лека,
вървиш по свойта пътека,
която до мойта е също,
на душите сродни това е присъщо!

И може би мислиш си:

"Влюбване!То трае сякаш момент!"

Но моля виж отвъд мислите,
там гдето е Бог диригент!

В душата, в сърцето, в очите,
отвъд всички неразбрани понятия!
Там, където мечтите
сякаш се сбъдват завинаги!...

Дай ми ръка, да мечтаем,
за по-добро и светло живеене,
там, навярно ще знаем,
че в животът има и смеене!

Дай ми ръката си мила,
тихо пристъпвай със мен,
и всичко старо и гнило
ще падне! Ще падне последният плен,

на мислите тревожни, объркани,
на опитът стар и на болката,
зная, влюбените изглеждат побъркани,
но само те живеят наистина!

Ръката ми дай, погледни ме,
в очите ми ти потъни!
Тихо с душа прегърни ме,
в сърцето ми топло легни!

Там ще бъдеш обичана,
ще бъдеш милвана дори след години,
ръката си дай, отпусни се,
обещавам, страстно ще бъдеш събличана!

Ръката си дай, докосни ме,
чуй сърцето ми мъжко мечтаещо,
за теб то копнее не чуваш ли?
Чуй си сърцето, то е мъдро и знаещо!