С
Страх ме е да съм луда...
Внезапно се оказах в глъбта
на този ден, в сеното на нощта,
потънах в сняг и стенещи улици.
Стягат ме спомените, сухата степ,
свободата на тромпета.
Сериозното самочувствие на
рибешкото око ме плаши,
славата не знае какво е смирение.
Не ми звъни! Телефонът ми е глух,
може би съм в Сибир.
Светят себеотрицанията,
лаконичната съдба, студените
глупости страстно светят.
Сарухан играе брилянтно
и светло черните му очи са страшни.
Говоря така, но не мисля така
и обратно. Кажи какво правиш там,
какво си пийвате с морския вятър,
кой така плаче до теб,
кой така прелестно се смее?
Сънуваш ли страх, грях, прах?
Някой жив човек е измислил римите,
за да могат поетите да никнат
като самодивски гъби.
Не мога да разбера влюбените,
фалшиви ли са, скърбят,
фантазирират безнадеждно,
в сеното на нощта търсят светлина.
Асансьорът не работи, вървя пеша
до седемдесет и седмия етаж
и няма да си изгубя ума
по онова момче, дето все ми говори
за пеперуди и изчезнали острови.
© Светла All rights reserved.
Я си помисли пак!Според мен вече си го изгубила!
