Не си ли добре разбран,
не плащай на тъгата дан,
затвори се в себе си сам
и построй в душата си храм.
Изгради си там олтар
и моли се с истинска жар,
украси го с пъстри цветя
от най-уханните на света.
В душата ти ще заблести
ореол от прелестни мечти,
тогаз дай волност на духа
да литне далеч по света.
Ще срещне в широкия си път
самотни души като теб,
всеки по своему е сам
в този прелестен свят неразбран.
© Мадлен All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
