Малки, тихи стъпки в нощ,
с аромат на изневяра.
Ти - разпален факел, мъж!
Аз - жена напълно зряла.
С поглед като на боец,
който битка ще спечели,
без доспехи, без венец,
гола плът постла над мене.
Ти - по-мощен от скала!
Аз - по-тиха от мълчание!
Само наша е нощта -
Грях, любов... и разкаяние!?
-
© Рая Саварева All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
