Малки, тихи стъпки в нощ,
с аромат на изневяра.
Ти - разпален факел, мъж!
Аз - жена напълно зряла.
С поглед като на боец,
който битка ще спечели,
без доспехи, без венец,
гола плът постла над мене.
Ти - по-мощен от скала!
Аз - по-тиха от мълчание!
Само наша е нощта -
Грях, любов... и разкаяние!?
-
© Рая Саварева All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
