Побеля от студ тишината
и приветства първия сняг,
после кротко поспря до вратата
да погали къщния праг.
Топъл хляб и свещ върху масата
а в огнището – пукат дърва,
тишината с тъгата си срасна се
и в комина самотна изтля!
С аромат на канела и спомени
и елхичка с дъх на смола,
две сълзи, случайно отронени!
Най-щастливият миг – у дома!
© Руми All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
