Седим си с Б. в онзи бар във Филаделфия.
Те се помнят един друг, барът за мен не знае нищо.
Но е приятно.
Запушен до... колкото да не припаднеш
или да получиш удар от нещо...
Вероятно този стар човек е щастлив.
Вероятно.
Вероятно аз не съм.
Вероятно светът страда...
Б. обича този бар.
Любим му е.
Б. обича Б.
Ще се напием тази нощ и ще си мислим за хилядите незасегнати
от медиите
неща.
Важни неща!
Нещата, за които няма пари.
Никъде!
Б. ми предлага пура.
Защо не?
Та, седим ние с Б. в онзи бар във Филаделфия.
И се питаме: ВЯРВАШ ЛИ?
Ясен Крумов – Хенри
15. 09.2010.
© Ясен Крумов- Хенри All rights reserved.
Много трудна за разбиране поезия, пропита със смисъл.