С БОДЛИ ЗАСЯТА НИВА
Завинаги поетът си отива –
нещастен, необичан, неразбран,
с несбъднати мечти, с невинен блян,
без топло слънце, без луна красива,
с погубена душа – на всичко чужда,
със сринат до основи, сетен храм,
без радост, без успех, без Ден голям…
Без нищо в него нищо да събужда,
завинаги поетът си отива,
тук сякаш никога не е живял
и без за нищичко да му е жал!… ...