May 25, 2010, 6:35 PM

„С чего начинается родина?”

  Poetry » Civic
1.3K 0 9

                                            „С чего начинается родина?

                                                          С картинки в  твоём букваре...”

                                                           М. Л. Матусовский, песен от филма „Щит и меч”

 

 

- Научи се! Извивай нагоре камшичето тънко,

а надолу натискай,  да стане  ченгелче дебело!

Но моливчето, тъй непослушно, след малко ще хвръкне -

по широката писта на долния ред е поело.

 

- По-уверено, хайде! -  и хваща ръката ми мама.

Аз старая се, мъча се, трия. След Нова година

ще изписвам  красиво лулички и букви (не само),

и най-светлата дума -  в букварчето сричам: Ро-ди-на...

 

Но животът ме сгъна на влакче с несбъднати релси.

И със букви красиви аз - с диплом  на оперна  прима,

под надзор на комшии:  „Май диър си, френд! О, о’кей си!”,

сувенирчета правя за износ със надпис „Родина”.

 

Докъде я докарах  - поетично изписвам с „Аз, Буки, Веди”,

 „...Добро, Есть... Люди, Мислете, Наш...” . И продавам за левче – „Родина”! Компаньонки се търсят и плащат във евро  в страната на Верди.

На английски надрасках набързо  в имейла:  „О, йес!” и заминах.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Теди Савчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...