С Дон Кихот
Щом - в учебната година
Гошко почна да чете,
той разлисти тлъста книга,
за сефте да прочете:
Без въобще да се замисля,
се зае с “Война и мир”.
Книжка малко… обемиста,
но Толстой му бе кумир.
Той прочете два-три реда
от огромния роман
и към рафта се загледа
в нов роман на Томас Ман.
С мокра кърпа го забърса
от натрупаната прах.
И веднага - без да бърза
го отвори с малко страх.
Но… и в тази тлъста книга
Гошко нищо не видя.
Почна кръвното да вдига
от безкрайните слова.
В миг реши, че стих на Гьоте
трябва той да прочете.
Но след седем-осем строфи,
Фауст, хич не бе добре!
По случайност се погледна
и с “Децата на Арбат”.
Но и с нея… той не седна,
беше пълен зарзават!
Но когато - пред очите
му попадна Дон Кихот,
Гошко почна - със възхита
да чете за тоз идиот!
Взе да чувства как пътува
с Санчо Панса по света!
Как… безстрашно се целува
с Дулсинея във класа!
Йри
Йовев
Септември
2022 г.
© Yuri Yovev All rights reserved.
