С душа платиш... И после сме си наши
Вървя напред, а дърпат ме назад
дребнавости човешки и обиди,
а нейде над главите ни горят
и падат ненавреме Персеиди.
Космичното знамение далѝ
изпраща Бог добър, та посред зима
да ни покаже колко Го боли,
че всяка е душа незаменима?
Продаваме на дребно, за петак,
възвишени копнения, стремежи,
зад лустро златно крие се голтак,
в красиви думи злобата се ежи.
Кога, човече, сам ще израстеш
зализания образ мъченишки?
Възторзите на людската ни гмеж
и за пари написаните книжки?
Това е то – измисленият рай,
напразно май и дяволът ни плаши,
най-ползваната думичка е: "Дай"!
С душа платиш... И после сме си наши.
Из тази кал да газя уморен,
крилете си надве-натри ги кърпя,
за да летя, макар и още ден,
че адът с вас – той вързан ми е в кърпа.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
