Ще се плъзне зората от небесната шепа,
ще проблесне в косите ù бялото.
И денят ще покълне от сънени шепоти
с дъх на прясно кафе и раздяла.
Като есенен дъжд ще валят часовете,
ще потропват минутите грапаво.
Вечерта е прозрачната сянка на цвете
с дъх на мокри листа и очакване.
Щом сгъсти цветовете си зрели нощта,
ще надникне в прозореца лунно око.
Под клепача му топло ще капне сънят
с дъх на есенен стих и любов.