Sep 2, 2014, 8:59 AM

С дъх на есен

  Poetry
1.4K 0 10

Ще се плъзне зората от небесната шепа,
ще проблесне в косите ù бялото.
И денят ще покълне от сънени шепоти
с дъх на прясно кафе и раздяла.

Като есенен дъжд ще валят часовете,
ще потропват минутите грапаво.
Вечерта  е прозрачната сянка на цвете
с дъх на мокри листа и очакване.

Щом  сгъсти  цветовете си зрели нощта,
ще надникне в прозореца лунно око.
Под клепача му  топло ще капне сънят
с дъх на есенен стих и любов.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христина Мачикян All rights reserved.

Comments

Comments

  • Да си призная - на мен все още никак не ми е есенно, но сигурно защото съм родена в края на този месец успявам да уловя красотите на идващия сезон. Много съм впечатлена от коментарите ви и ви благодаря от сърце за споделената емоция!
  • Поезия!!!Вълшебно стихотворение!Метафорите са толкова неповторими, интересни, мощни, силни, въздействащи...!Впечатляващо е!Пренася те в друг свят и създава много красиво, меланхолично, но приятно усещане!

    "Като есенен дъжд ще валят часовете,
    ще потропват минутите грапаво.
    Вечерта е прозрачната сянка на цвете
    с дъх на мокри листа и очакване."- браво!!Страхотна поезия!Ще я запомня!
  • хареса ми
  • Красиво!
  • Неотразима си!
    Обожавам да те чета!

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...