С дъх на канела
http://vbox7.com/play:5285d59b
Толкова далече...
отколкото някога сме били...
аз и ти... отнесени
от...
пясъчния часовник на времето.
И в тази свята пустош...
един до друг лежим
с протегнати ръце
и радостта от спомена.
Дори науката да можеше
да обясни...
липсващия миг от времето,
този, в който се разминахме.
Дори ръцете да се сливаха в едно...
Дори и утре пак да се обичаме...
Едно ще бъде все едно –
САМО.
След дългия път уморени,
след залеза на този свят,
когато крилете докоснат земята,
а ангел отключи земния ад.
Дори тогава науката...
няма да може
онази част от пъзела да подреди.
Дори и всичките парчета да намери,
ще липсва онзи миг,
във който бяхме аз и ти,
но се разминахме - ранени -
от ударите на самотното сърце,
от шепота на вечната надежда.
Дори тогава - сляпата вяра
няма да ни спаси,
а близкото далечно ще изглежда.
© Николина Милева All rights reserved.
