С Елица
От три години си мечтаех
да стана, леководолаз!
С делфинчета да си играя
на слънчевия плаж в Бургас.
Аз пусках крана на чешмата
и пълнех ваната с вода.
Държах си под вода главата
и дишах през една тръба.
Така тренирах две-три зими,
и как преминах трети клас,
с баща ми, в Гърция заминах
да стана леководолаз!
С Реното стигнахме в Кавала
следобед някъде към три.
Вълните бяха - девет бала,
а стаята ни с две звезди.
Към пет отидохме на плажа,
морето беше като чай!
Успях с масло да се намажа
и да огледам този Рай.
Там плажът бе осеян с хора,
говорещи на чужд език.
Дошли навярно - от Андора,
а може би от Пазарджик.
Не разпознах почти момчета,
на моя възраст и кахър.
Направих с Тати две морета
и легнах под един чадър.
Но ето че - съвсем наблизо
едно семейство се яви:
Жена и мъж в хавайски ризи,
с момиче, с къдрави коси.
Мъжът си викна - чаша Узо,
жената купи си геврек.
Момичето - с издути бузи
само наду един дюшек.
Пък аз… веднага го харесах,
поставих тъмни очила,
косата - зад ушите сресах,
и със усмивка на уста
му проговорих на испански;
поканих го на сладолед!
А то пък беше от Сандански,
и в миг поканата прие.
Така се запознах… с Елица!
Със нея аз се размечтах!
По детски взех да я обичам,
и водолаз да стана… не успях.
Юри Йовев
октомври 2024 г.
© Yuri Yovev All rights reserved.
