Jan 11, 2011, 12:06 AM

С форма на рана

  Poetry
1.1K 0 30

                  С форма на рана    
                 

                 "Ии-и, видя ли новата ми рана?
                  Не е от теб! От друг приятел!
                  Не се затваря. И така остана.
                  Да помня някога, че бях мечтател!"
                                                                        С. Андонов


Не искам да ми виждат раната.
И нея ще заровя в себе си.
Тя не със плът - с душа се храни.
Мечтите ми - колчан обесници.

Душите им се скитат още някъде.
И само формата по мен остана.
Когато стреляше, ако прикляках,
щях мъртва да съм... и без рана.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Таня Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Силни думи!
    Казандзакис казва: Никой не умира, преди да види какви цветя ще поникнат от цветните пъпки по душата...
  • Когато стреляше, ако прикляках,
    щях мъртва да съм... и без рана.
    Точно тъй!
  • Харесах!!!
  • как съм пропуснала това великолепно стихотворение...
    раните ги носят, смелите с вдигнатите чела..
    никога не приклякай, мила Таня...
    прегръщам те сърдечно, с обич.
  • Не искам да ми виждат раната.
    И нея ще заровя в себе си.
    Страхотен стих! Благодаря Ви! Честичко ще идвам при Вас!

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...