С форма на рана
"Ии-и, видя ли новата ми рана?
Не е от теб! От друг приятел!
Не се затваря. И така остана.
Да помня някога, че бях мечтател!"
С. Андонов
Не искам да ми виждат раната.
И нея ще заровя в себе си.
Тя не със плът - с душа се храни.
Мечтите ми - колчан обесници.
Душите им се скитат още някъде.
И само формата по мен остана.
Когато стреляше, ако прикляках,
щях мъртва да съм... и без рана.
© Таня Георгиева Всички права запазени
Казандзакис казва: Никой не умира, преди да види какви цветя ще поникнат от цветните пъпки по душата...