11.01.2011 г., 0:06

С форма на рана

1.1K 0 30

                  С форма на рана    
                 

                 "Ии-и, видя ли новата ми рана?
                  Не е от теб! От друг приятел!
                  Не се затваря. И така остана.
                  Да помня някога, че бях мечтател!"
                                                                        С. Андонов


Не искам да ми виждат раната.
И нея ще заровя в себе си.
Тя не със плът - с душа се храни.
Мечтите ми - колчан обесници.

Душите им се скитат още някъде.
И само формата по мен остана.
Когато стреляше, ако прикляках,
щях мъртва да съм... и без рана.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Силни думи!
    Казандзакис казва: Никой не умира, преди да види какви цветя ще поникнат от цветните пъпки по душата...
  • Когато стреляше, ако прикляках,
    щях мъртва да съм... и без рана.
    Точно тъй!
  • Харесах!!!
  • как съм пропуснала това великолепно стихотворение...
    раните ги носят, смелите с вдигнатите чела..
    никога не приклякай, мила Таня...
    прегръщам те сърдечно, с обич.
  • Не искам да ми виждат раната.
    И нея ще заровя в себе си.
    Страхотен стих! Благодаря Ви! Честичко ще идвам при Вас!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...