С лъчи изписана е любовта…

( Обичам те много, обичам те много…)

Приютих те надълбоко в сърцето си,

като най- съкровенното съкровище,

сякаш те посях, като цвете в земята,

но ти израстваш над небето като птица

и като пролетта не можеш да си тайна.

Не знам как ще те опазя от лошото и болката…

Ти си слънцето, което изгрява…

Не знам как ще те опазя от облаците,

но ще се грижа за теб с живота си…

Няма да те спирам да изгрееш

и лъчите, лъчите да прегърнеш…

Но ще те пазя надълбоко, надълбоко,

надълбоко, надълбоко в сърцето си…

надълбоко, надълбоко в обатията си…

много надълбоко като благословия от Бога…

и ще се хванем за ръка, ще се хванем за ръце,

след като се обичаме със сърцето

и заедно ще препускаме, заедно ще летим…

Слънцето ще бъдем в лятото и пролетта.

Слънце ще бъдем в есента и зимата.

Ще бъдем капките на дъжда дори…

Обичам те много, обичам те много,

обичам те много, обичам те много…

Само ти разбираш моите тишини…

Обичам те много, обичам те много,

обичам те много, много те обичам…

Само ти можеш да четеш думите в очите ми…

Обичам те много, обичам те много,

обичам те много, обичам те много…

с лъчи изписан си в сърцето ми…

с лъчи изписана е любовта, с която се обичаме…