Не зная образът ти как изглежда,
но влюбвам се във нежните ти думи,
в красотата на твоята душа.
Аз чакам с нетърпение да отворя
и да чета прекрасните слова.
Дали са в рими или не -
тук чувствата са важни,
а вечер, толкова необходими,
те стоплят ме в мойта самота.
Снежана Кръстанова-01.02.2008
© Снежана Кръстанова-Иванова All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
