С криле на птица полетях
и с мислите на ангела копнея.
С пламъкът на огъня горях
и в нежните очи на любовта живея.
Целувките на спомена обрах
и с желанието се научих да обичам.
С най-страхотните творях
и единствено на теб в любов се вричам.
С времето едно разбрах -
с любовта най-сладко се копнее.
Добре, че рано го узнах
и щастието в мен сега живее.
© Пламена Добрева All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
