С криле на птица полетях
и с мислите на ангела копнея.
С пламъкът на огъня горях
и в нежните очи на любовта живея.
Целувките на спомена обрах
и с желанието се научих да обичам.
С най-страхотните творях
и единствено на теб в любов се вричам.
С времето едно разбрах -
с любовта най-сладко се копнее.
Добре, че рано го узнах
и щастието в мен сега живее.
© Пламена Добрева All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
