Хей, виж ме, аз съм птица,
ръцете ми - криле,
оковите ми земни,
не знам къде са те.
Душата ми е хала,
сърцето - барабан,
лавина - мойта вяра,
гласът ми е тимпан.
Речта ми е магия,
а римата - мечта.
Дори и да го крия,
ще бъде все така.
И винаги ще давам
каквото нося в мен,
и истини ще казвам!
Тук има ли проблем?

Заслушай се, ще чуеш
на правдата гласа,
окови да обуеш
не ще ти позволя!
Чети стиха ми бързо,
внимавай и мисли!
Въжето си не връзвай,
а с мене полети!