Студени са крайниците.
Трепери и тялото.
Изчезват ми празниците,
изчезва и бялото.
Остана утехата -
Животът е кратък.
Щом свършиш пътеката
си вече оттатък.
Кога ще е? Идвай
при мен край, не чакай.
С земята се свиква,
със болката... Никога... ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up