Светът ли? Питаш ме… Сега е друг.
И дълги нощи прекосяват мрака.
Дочувам утрото – щурец без звук
се къпе в светлината на зората.
Притихнал вятър чака огорчен
дърветата до кости да обрули.
Росата се изля до прилив в мен
и потопи крило на пеперуда.
Сърцето ми се сви – студена сол,
зачака светлината да се пръсне.
Намразихме и Господ, беше гол
додето го разлюбвахме на кръста. ...