С помощта на съвпаденията
Съвпадне ли луната със безсъние,
гнездото ни със кукувича прежда,
инатът ти със липсата на думи
и с ъгълче в извитата ми вежда...
Съвпадне ли сънят на светлината
с доказаната ярост на обувките,
които не отлепват от земята,
дори когато обич е задухала...
Съвпадне ли сезонът на стиха
със музата нелепо равнодушна,
на никого аз нищо не дължа,
застанала до себе си послушна.
Навярно ще си мислиш, че така
всевишен някой си седи и съди...
Повярвай ми, не стават чудеса,
когато против себе си се трудим!
