Sep 29, 2017, 9:08 PM

С примка на шията 

  Poetry » Other
584 2 5

Непотребен си... Да те нося като
белег на рамото – неприлично е.
И ме приемаш за даденост
без да признаваш крилете ми.
Не съдѝ ветровете,
те изплискват излишното...
Ослепели са дните ми,
ето моите флумастери,
нарисувай очите,
нарисувай и устните,
да попивам усмихнатост!
Твоят демон не свети,
а се дави в горчилката.
Сам изпиваш отровите,
а аз съм с примка на шията.

© Галя Николова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??