Непотребен си... Да те нося като
белег на рамото – неприлично е.
И ме приемаш за даденост
без да признаваш крилете ми.
Не съдѝ ветровете,
те изплискват излишното...
Ослепели са дните ми,
ето моите флумастери,
нарисувай очите,
нарисувай и устните,
да попивам усмихнатост!
Твоят демон не свети,
а се дави в горчилката.
Сам изпиваш отровите,
а аз съм с примка на шията.
© Галя Николова All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
