Jan 31, 2015, 2:30 PM

С приятели

  Poetry » Other
603 0 7

Кръжат в главата думи и фрази,

но как да съшия белия стих?

Пак съм я нещо яко загазил,

влезнах в кръчмата кротък и тих!

 

,,Къде се губиш, приятелю драг?",

питат моите верни другари.

,,Прескачай често вълшебния праг!

Сядай! Дай, по едно да ударим!"

 

Мъка, мъка душата ми мори,

пречупи я, пред нея тя клекна!

Залях я с вино, с тях поговорих,

и неусетно ми някак олекна!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Исмаил Али All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...