Apr 30, 2008, 12:52 PM

С прошка ме облече...

  Poetry
789 0 16

Душата ми израсна в тези дни.
Духът ми е свободен като птица!
По-малко вече старото боли,
а новото ме учи да обичам.
Усещам аромата на света
и нежната любов,
която иде
да ме избави
и да ме спаси,
у мене да извае
вечен смисъл...
С надежда за живот
и след смъртта,
с победата Си
над греха
извечен,
при мен дойде
и ме докосна Той -
Безгрешният -
със прошка
ме облече...

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Руми Бакърджиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...