Започна бавно… бавно този ден…
Заслушах се в росата… Кацна птица
и ми донесе порив за небе,
изгубен между хиляди корици…
Загледах се задълго в този миг,
от който много пъти се укривах -
в очите го погледнах и открих,
че там изглеждам несъмнено жива…
Изпратих уморените мечти –
достатъчно се гмуркахме в тъгата…
И утрото дори не ме боли!
Започва бавно… ...