Започна бавно… бавно този ден…
Заслушах се в росата… Кацна птица
и ми донесе порив за небе,
изгубен между хиляди корици…
Загледах се задълго в този миг,
от който много пъти се укривах -
в очите го погледнах и открих,
че там изглеждам несъмнено жива…
Изпратих уморените мечти –
достатъчно се гмуркахме в тъгата…
И утрото дори не ме боли!
Започва бавно…
С радост по душата!!!
© Руми Бакърджиева All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
