С таз душевност - не върви
Моята любима котка
фин, изтънчен е естет,
съзерцателна и кротка,
а в душата си поет!
Със похвална чистота е,
мие се на всеки час.
Глади косъм сякаш вае,
дава пример и на нас.
Почне ли пък да се храни,
става истински педант.
Деликатна като дама
в многозвезден ресторант!...
Всяка нова мебел вкъщи
я опитва първо тя.
Ако вземе да се мръщи,
ни помръква радостта.
Одеяло и диванче –
първа ще ги "освети",
пък на пухено юрганче
най обича да лежи...
А пък зимната премяна
двора щом ни украси,
от прозореца Писана
гледа тези красоти.
С часове седи до джама,
не помръдва и дори.
С риск простуда да я хване,
тя като на пост стои!
Гледа малките врабчета
как се борят във снега
не с очите на ловеца,
а като деца в игра.
Пък на двора щом я пусна,
тръска лапички със сняг -
тя артистка е изкусна –
к`во да ви разправям пак!
Щом започна стих да пиша,
тя до мене си седи –
равномерно, тихо диша,
сякаш ритъма реди ...
Имам си я за съавтор...
И слушател е добър!...
Строга е като редактор –
не хареса ли: "Хър-мъррр!..."
Само че от деликатност
вече мишки не ловù!...
Ми, гнуси се, вероятно!...
С таз душевност - не върви!...
© Роберт All rights reserved.
