Apr 3, 2009, 9:55 AM

С теб 

  Poetry
851 1 13

Мъглите излитат от планинските писти
нагоре, нагоре… Небето се чисти,
проблясва лазурното синьо в тревога.
Земята се къпе в очите на Бога.

Обличам душата си в есенна шума.
Разлиства ме вятърът, дума след дума,
зелен изумруд в очите взривява,
зениците гръмват, а птичата врява

изстрелва се в миг над смълчания връх,
въздушна съм аз, по-лека от дъх,
усуквам се тихо, в очите ти слизам,
плъзвам надолу под твоята риза,

изтичам в дланта ти, поемаш ме с шепи,
целуваш ме страстно, заливаш ме с шепот
и цялата нежност на света ме облива,
в която вселена и дух се преливат…

© Валентина Йотова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??