Jul 2, 2007, 2:53 PM

С ТЕБ ДА ИЗГОРИМ

  Poetry
1.1K 0 5
Животът ни е лирика и проза,
намръщен и по дяволски лъжлив.
Живот – разпъпила за обич роза,
ръка подадена по път трънлив.

Но как сега към теб да тръгна боса,
във този ден – и труден, и суров?
Ела при мен без никакви въпроси
и да изгорим от нашата любов!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дора Ефтимова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...