С тебе зареден
С тебе зареден
Понякога ми липсва синевата
на твоето безоблачно небе.
Тогава на Амур стрелите мятам
и искам всяка теб да прободе.
Понякога ми липсва тишината
на утрото ти - с вятърни коси.
Тогава съм една сълза - пролята.
А ти дали едно море не си?
Понякога ми липсва лудостта ù –
на бурята във твоите очи.
Тогава за стрели, сълзи нехая –
щом двама сме, страстта ни не мълчи.
Но винаги ми липсваш, все такава –
звезда в нощта ми, светъл юнски ден.
Дори да съм в Торонто. И в Отава –
аз атом съм, със тебе зареден.
!!
