… с три овчарки във ума
Щом, Великденските пости
подраниха в пролетта,
Вълчо взе да кани гости:
на гофрети и боза.
Той изпрати телеграми
към далечните гори,
към кошари, към поляни
и съседни махали.
С тях покани от селата:
черни четири овце,
шест теленца от полята,
от града едно прасе!
Той реши, че на закуска
с апетит ще ги яде!
За минути ще ги схруска
със железното чене!
Близо десет дни гладува,
чака вкусния купон,
спря консерви да купува
с развалена риба тон.
Но домашните животни
от съседните села
бяха хитри и грамотни,
те излъгаха вълка,
че гофрети те ще хапнат
на общинската мера,
а наблизо - в махалата
ще си пийнат и боза.
Вълчо хич не беше глупав,
но от раз се съгласи,
гладен в своята хралупа
повече да не стои!
И в една - студена вечер
във уречения ден
Вълча нов кожух облече,
стана като манекен.
Тръгна смело към мерата
на съседното градче,
на край бента на реката
го видя едно момче.
То - насъска три овчарки
по изплашения вълк!
Бързоноги - три другарки
хукнаха към своя дълг.
Вълчо втурна се в гората
по поляните с бодли.
С много рани по краката
той успя да се спаси.
И от този ден… нататък,
щом огрее пролетта,
Вълчо зъзне в планината
с три овчарки във ума.
Юри Йовев
ноември 2025 г.
© Yuri Yovev All rights reserved. ✍️ No AI Used
