С устни
С устни искам да ме нарисуваш,
с вопли в стихове да ме редиш!
В мокри сънища да ме сънуваш,
като волен ястреб да ме укротиш!
С длани искам да ме скулптурираш,
като глина да ме изпечеш с очи!
Да ме раждаш с всеки дъх и да умираш.
И без мене всеки ден да те боли!
Мариана Василова 19.10.2014г.
© Мариана Василова All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
