May 4, 2019, 10:01 AM

С всеки следващ залез 

  Poetry
317 1 8
Със всеки залез, нещо в мен умира,
отлита безвъзвратно към безкрая.
Душата ми олеквайки разбира,
че всеки следващ дъх е път към рая.
Животът е умиране безкрайно,
борба за блянове на ход с прибежки.
И с всеки изгрев става все по-странно,
усещането за любов със грешки.
Аз знам, че са проблясъци небесни,
превратностите дръзки на съдбата.
Тревожни сме, сред радости и песни,
и щастието пъпли към Голгота!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Данаил Таков All rights reserved.

Random works
: ??:??