С вяра литвам
/на моята внучка/
Мила, приказно момиче,
чипоносчице една,
клетвено сега се вричам
в ненагледна ти душа.
Във къдрѝте кадифени
и в очи от шоколад
виждам бъдеща вселена,
сбрала целия ми свят.
Виждам обич ореолна,
път огрян от светлина,
а във детството ти волно...
пъстроцветната съм дъга.
Щом гласчето ти дочуя,
па макар по телефон,
взема, че се понадуя
като розов аз балон.
И тогава с вяра литвам,
че във днешното сега
сбъднала се е молитва...
преродена в доброта.
© Таня Мезева All rights reserved.
